Честит празник на българската просвета, култура и на славянската писменост
от: до:
Екипът на Национална художествена гимназия "Цанко Лавренов" Ви честити светлия празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!
Учениците и преподавателите от гимназията се включиха в тържественото шествие за 24 май в Пловдив.
*Картичката е създадена от Иван Михайлов от специалност "Рекламна графика" в учебните часове при преподавателя Петър Чучулигов.
Поздравяваме Ви с вдъхновяващите поетични слова на училищния химн "Св. св. Кирил и Методий":
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
автор: Стоян Михайловски, 15.04.1892 г., Русе (стихотворението е публикувано за първи път в сп. „Мисъл“, кн. 9–10).
