Второто издание на пленера „Архитектурното наследство на Пловдив” с участието на ученици от НХГ "Цанко Лавренов" се проведе от 2 юли до 4 юли 2025 г. Пловдивчани и гостите на града видяха как младите таланти рисуват емблематични сгради със статут на културни ценности в няколко района на Пловдив: на Главната (в участъка около стълбите на „Каменица”), на пл. Римски стадион и в Капана. Гимназистите от Художествената гимназия рисуваха заедно с ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства (НГСЕИ). Освен двете специализирани гимназии партньори по проекта са Камарата на архитектите в България – РК Пловдив и Народната библиотека „Иван Вазов”, където през есента предстои изложба с творбите от пленера. Интердисциплинарният проект за популяризиране на информация за културните ценности се реализира от Фондация „КРЕА” с подкрепата на Община Пловдив и дарители. 

За разлика от традиционните пленери в този участие взеха и ученици с презентационни умения и изявен интерес към културното наследство – предимно от специалност „Актьорско майсторство” в НГСЕИ. Те ще разказват на минувачите любопитни факти за архитектурните обекти, които връстниците им рисуват. Тематичен акцент във второто издание на пленера са сградите в стил Ар деко. Зрителите, които проявиха интерес, научаха: кой архитект е проектирал съответното здание и кога, кой е живял в него (често това се оказват изявени личности с принос за развитието на града), какво е характерно за архитектурната стилистика на сградата, каква е била функцията ѝ през годините. 

Още нещо ново и специално за второто издание на пленера е, че учениците рисуваха на иновативния за България материал каменна хартия. За първи път в Пловдив ученици от двете специализирани гимназии имаха възможност да работят с иновативния материал каменна хартия. Тя се произвежда от остатъчния продукт при добива на варовик (каменен прах) и малко количество нетоксичен полиетилен. Този продукт се отличава от традиционната целулозна хартия освен по състава си, също и по това, че не пропуска вода и мазнини, както и че е по-еластична. Каменната хартия представлява природосъобразен продукт, тъй като при производството ѝ не се секат дървета и се използва значително по-малко количество вода. Рециклира се в цикъла на полиетилена.

Директорът на НХГ „Ц. Лавренов” - Светлозар Чавдаров и на НГСЕИ - Николай Томов, заедно с учители от двете гимназии, първи проявиха експериментаторски дух в рамките на специален уъркшоп по рисуване върху каменна хартия през юни. Те тестваха различни техники, за да могат да предадат впечатленията си от новия материал на учениците преди предстоящия пленер. Възпитаниците на двете специализирани гимназии приеха предизвикателството да експериментират с каменна хартия. Но във всеки от трите райнона, в които се провежда пленерът, имаше и допълнителни материали – скицник с традиционната целулозна хартия и моливи. 

Основни преподаватели по изобразително изкуство в трите района на пленера тази година бяха изявените пловдивски творци и педагози Костадин Отонов, Борис Богданов и Сашо Савов. Включиха се и Кети Георгиева от НХГ „Цанко Лавренов” и Кънчо Касабов от НГСЕИ.

През 2025 г. се навършват 100 години от провеждането на Световното изложение на декоративните изкуства и модерните индустрии в Париж (Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes). Словосъчетанието Arts Décoratifs (декоративни изкуства), използвано в заглавието на изложението, по-късно ще се заимства и ще се утвърди като име на архитектурния стил Ар деко. Ар деко навлиза в архитектурната естетика през 20-те години на миналия век и доминира между двете световни войни. Хронологично погледнато, изследователите определят мястото му след сецесиона и преди междувоенния модернизъм. Какво е най-характерно за Ар деко и кои пловдивски сгради са представители на този стил ще може да научите от презентаторите на културното наследство по време на пленера. 

Сградите на Пловдив обаче впечатляват с богатото си разнообразие в стилистично отношение. За много здания са характерни и очарователни еклектични смесвания, които художничката Вихра Григорова нарича шеговито „фалшив пловдивски барок”. Миналата година тя определи като трогателни тези разнообразни заемки от различни стилове, съчетани в едно, и подчерта, че те допринасят за уникалността на пловдивския архитектурен пейзаж. Ето защо младите художници и тази година ще рисуват не само здания, които носят белезите на ар деко. Така очакваме и втората изложба да пресъздаде стилистичното разнообразие като съществена част от културната идентичност на Пловдив.

За организаторите на проекта и целите, които си поставят:

Концепцията за интердисциплинарния подход за повишаване на осведомеността на гражданите за недвижимите културни ценности е на Мария Иванова от Фондация КРЕА. Другият двигател на проекта е арх. Белин Моллов, урбанист и художник.

Сред основните цели на инициативата е да се привлече вниманието на гражданите към ценността на архитектурното наследство във време, в което предизвикателствата пред опазването му са особено големи в множество градове на България. Идеята е чрез повишаване на осведомеността на максимално широка аудитория да се противодейства на тенденцията на безразличие към архитектурните ценности поради липса на познания за тях. Липсата на познания е сред основните причини за практики, водещи до нанясане на частични щети (чрез неправилно саниране), както и до безвъзвратни загуби на цели сгради. 

Загубите на недвижими културни ценности застрашават уникалния облик и идентичност на множество български градове, включително и на Пловдив. А без характерен облик градовете постепенно девалвират като туристически дестинации. Опазването на архитектурата е въпрос и на национална сигурност според бившия директор на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров. Със загубата на всяка ценна старинна сграда България губи част от националната си културна идентичност, а нация с ерозирала културна идентичност е лесна цел за зловредни влияния. Унищожаването на културно наследство се отразява негативно и на качеството на живот, самочувствието и чувството за принадлежност на местните жители. Екипът на Фондация КРЕА вярва, че осъзнаването на ценността на културното наследство ще мотивира гражданите да го опазват.

Първото издание на проекта през 2024 г. си постави амбициозната задача да обхване разнообразни като стилистика обекти, построени от края на XIX век до 70-те години XX век. Широкият обхват даде възможност да се представи и образец от следвоенния модернизъм – сградата на Народната библиотека „Иван Вазов”. Миналата година се навършиха 50 години от нейното построяване и днес тя се причислява към т. нар. Ново архитектурно наследство.