Изложба с творби от второто издание на ученическия пленер-конкурс "Архитектурното наследство на Пловдив" ще се на 21 октомври в 17:30 часа в Народна библиотека "Иван Вазов". Ще бъдат представени проведения с архитектурни обекти от Пловдив, които ученици от НХГ "Цанко Лавренов" и НГСЕИ нарисуваха върху иновативния материал каменна хартия. 

Творбите на младите таланти ще бъдат подредени във фоайето на партерното ниво на НБ "Иван Вазов", а официалнато откриване и награждаване на отличените ученици ще се състои в конферентната зала на библиотеката. 

Изложбата се организира от Фондация „Креа” в рамките на второто издание на Пленер – конкурс „Архитектурното наследство на Пловдив”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив като част от Културния календар за 2025 г. Партньори на Фондация „Креа” в артистичната инициатива за втора поредна година са НХГ „Цанко Лавренов”, от която са част от младите художници, и Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, чиито възпитаници разказваха на минувачите по време на пленера за историята и стилистиката на сградите. Тази година за първи път се присъединиха и ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства (НГСЕИ), които се включиха и като художници, и като презентатори на архитектурните обекти (презентаторите бяха от специалност „Актьорско майсторство”). За втора година продължава партньорството на фондация „Креа” по проекта с Камара на архитектите в България (КАБ) - Пловдив.

Експозицията представя 24 картини: 16 на възпитаници на НХГ „Цанко Лавренов” и 8 на ученици от НГСЕИ. Всички творби са върху каменна хартия – нов материал, който провокира творческото любопитство и експериметнаторския дух на младежите. (Иновативният материал беше предоставен специално за този пленер от вносителя „Европак България М” ООД / europackbulgaria.com). Преобладаващата част от произведенията са с акрилни бои, но има и такива с туш, тънкописец, акварел и смесени техники. 

Каменната хартия се отличава от традиционната целулозна хартия по това, че не пропуска вода и мазнини, поради което е подходяща за бои, с които може да се рисува върху грундирано платно, и особено за акрил. Гладкостта ѝ я прави подходяща и за техники с туш и тънкописци. Едно от най-важните ѝ качества обаче е, че е природосъобразен продукт, тъй като при производството ѝ не се отсичат дървета и не се използват значителни количества вода, както е при целулозната хартия. 

За да се справят с творческите задачи, участниците в трите района, в които се провеждаше пленерът, разчитаха на насоките на изявени пловдивски художници и педагози: Сашо Савов, Кънчо Касабов, Кети Георгиева, Костадин Отонов и Борис Богданов. Включи се и арх. Белин Моллов, който е и художник акварелист, и рисува предимно архитектурни ценности.

Сградите Ар деко бяха основен тематичен акцент на второто издание на пленера. Архитектурата на Пловдив като цяло обаче впечатлява с богатото си разнообразие от стилове, а за множество здания са характерни и еклектични съчетания. Ето защо младите художници и тази година рисуваха не само Ар деко сгради. Така и във втората изложба по проекта учениците представят стилистичното разнообразие като съществена част от културната идентичност на Пловдив.

За организаторите на проекта и целите, които си поставят:

Концепцията за интердисциплинарния подход за повишаване на осведомеността на гражданите за недвижимите културни ценности е на Мария Иванова от Фондация КРЕА. Другият двигател на проекта е арх. Белин Моллов, урбанист и художник.

Сред основните цели на инициативата е да се привлече вниманието на гражданите към ценността на архитектурното наследство във време, в което предизвикателствата пред опазването му са особено големи в множество градове на България. Идеята е чрез повишаване на осведомеността на максимално широка аудитория да се противодейства на тенденцията на безразличие към архитектурните ценности поради липса на познания за тях. Липсата на познания е сред основните причини за практики, водещи до нанясане на частични щети (чрез неправилно саниране), както и до безвъзвратни загуби на цели сгради. 

Загубите на недвижими културни ценности застрашават уникалния облик и идентичност на множество български градове, включително и на Пловдив. А без характерен облик градовете постепенно девалвират като туристически дестинации. Опазването на архитектурата е въпрос и на национална сигурност според бившия директор на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров. Със загубата на всяка ценна старинна сграда България губи част от националната си културна идентичност, а нация с ерозирала културна идентичност е лесна цел за зловредни влияния. Унищожаването на културно наследство се отразява негативно и на качеството на живот, самочувствието и чувството за принадлежност на местните жители. Екипът на Фондация КРЕА вярва, че осъзнаването на ценността на културното наследство ще мотивира гражданите да го опазват.

Първото издание на проекта през 2024 г. си постави амбициозната задача да обхване разнообразни като стилистика обекти, построени от края на XIX век до 70-те години XX век. Широкият обхват даде възможност да се представи и образец от следвоенния модернизъм – сградата на Народната библиотека „Иван Вазов”. Миналата година се навършиха 50 години от нейното построяване и днес тя се причислява към т. нар. Ново архитектурно наследство.