НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАЗИЯ "ЦАНКО ЛАВРЕНОВ"
NATIONAL ART HIGH SCHOOL "TZANKO LAVRENOV"
BG EN

Самуил Сидеров спечели I място на конкурс за поезия

от:    до:

Община Ботевград

Самуил Сидеров спечели първо място на VI Национален литературен конкурс "Стамен Панчев". Той е ученик в 10 клас в специалност "Пространствен дизайн" в НХГ "Цанко Лавренов". Талантливият гимназист пише, рисува и композира.

Конкурсът, провел се под патронажа на внучката и правнука на поета Стамен Панчев, се организира от Община Ботевград, Дружество "Орханиец" и Дружество на литературните творци "Стамен Панчев" - Ботевград. Целта му е да мотивира развитието на творческото въображение и талант в подрастващите в областта на словесното изкуство. Самуил Сидеров впечатлява журито със своето стихотворение "Анестезия", съученичката му Мария Ангелова пък успява да се класира на пето място с произведението "Мъглата е гъста и аз съм загубен". 

 

"Анестезия", Самуил Сидеров

ВЪПРОС

Начало на деня е твоето събуждане,

мисълта, че и този ден трябва да си безупречен.

Представител на първо поколение 26 век,

плод на науката и мъртъв е този естествен ред.

Как се живее като знаеш, че си фалшив човек?

Как се живее като се държат като с животно с теб?

Ясно ти е, че това е твоят последен ден...

Слагаш въздухомера си,

плащаш да си себе си,

в него вкарваш даже и последните си пари.

Мечтаеш, а мечтите - пластмасови.

Излизаш и денят е дъждовен както винаги.

Потиснати са всички хора, но усмихнати,

с повърхностната мисъл - щастлив бъди.

Нормално на всеки да е гадно,

тези сгради са наредени като маджонг.

Бавно умираме. Рядкост, да мислиме.

Иска ли питане. Реклами - купи си човек.

Прободни рани, в небето, от високи сгради,

кърви и то, но ще ни запука чак когато падне.

Стомаси храним с хапче за африканци гладни,

безмислено мълчание след въпроса как сме.

Да? Не? Решение чак по пладне,

дървата на страна, ще се топлим от пламъка,

докато не изгасне.

Няма приятелства - всеки ти е странен,

злепоставен.

И ето така денят минава бързо,

дори в децата всичко детско е мъртво.

Прибираш се дори в изолатора ти е шумно.

Искаш промяна, но вече знаеш, че е твърде късно.

След известието - ''Изтекоха вашите последни глътки въздух''.

ОТГОВОР

Ако кажеш фраза, за която не си платил ти се реже езика.

Стандартът е това, което се нарича живот на каишка,

с груб нашийник, права писта.

Монотонност, но вече няма шанс за промяна, дори и да искаш.

Съжаление от типа: ''Трябваше да поема риска''.

Живот като на въжена линия,

грешен ход и си заточен в пустинята.

Вяра в бог?

Не. По-скоро фокусът е върху монахинята.

Всяко престъпление е общо,

всеки човек е просто в общество от кукли матрьошка.

Неотговорен е въпросът:

"Къде в тази мъгла се крие кукловода?''

Без право на мнение, като бебето по време на аборта.

Трябва промяна, да така е, прав си,

но всеки го е страх да раздава шамари.

Сладко спи и си сънува бъдеще с жена си,

докато не го прекъсне пауза за реклами.

ИЗВОД???

За вода, свобода - естествено, че жаден,

накрая на деня се прожектира залез.

По кината - ''БЪРЗИ И ЯРОСТНИ 15''

Сякаш този свят го контролира Хадес.

Даже при плануване, плана винаги заден.

Краен срок, живот в порок, вяра в бог?

Не, няма никой горе.

Финансов роб, кофти род, побой със нож.

Не, никой не е доволен.

Само смърт отделя тази мръсна плът и кръв.

Не, дори когато умреш не си свободен.

Зимно време, тежко бреме,

само дето вместо ние, светът ни е болен.

Без периферия, новини и зрелища.

Не, живей със своят тунелен поглед.

Мамка му!

От пети до глава, през рамене, лакът, китки.

През всичката кофти дрога и менте анасонови напитки.

През модерен живот и блъскане на кухи тикви,

се предавам, ще трябва да призная с целият си ужас,

че човека както го познавах е загубен.

Въпреки всичко, не мисля да пия.

Крепи ме надеждата това да е сън,

по време на анестезия.