НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАЗИЯ "ЦАНКО ЛАВРЕНОВ"
BG EN
NATIONAL ART HIGH SCHOOL "TZANKO LAVRENOV"

Вътрешноучилищен конкурс "Хълмовете на Пловдив"

от:    до:

НХГ "Цанко Лавренов",
Пловдив

Тема: НХГ „Цанко Лавренов“ обявява вътрешноучилищен конкурс за живописно или графично произведение на тема „Хълмовете на Пловдив“. Участниците ще имат за цел и задача да нарисуват картини, вдъхновени от красивата природа и архитектурно богатство, което притежават хълмовете на град Пловдив.

Всички одобрени творби от конкурса ще бъдат показани в обща изложба в Апелативна прокуратура – Пловдив, която ще бъде открита на 14 април 2022 г. 

Регламент: В конкурса имат право на участие всички ученици от 8. до 12. клас от НХГ „Цанко Лавренов“ - Пловдив. Могат да бъдат представени до 3 творби от участник. 

Всяка творба, която участва в конкурса, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Формат: по избор, но не по-голям от 70 см. за всяка от страните

2. Материал: Творбите могат да бъдат изпълнени с живописна или графична техника с материал по избор на участника – акварелни бои, темперни бои, акрилни бои, маслени бои, молив, креда, туш, въглен, пастел, смесена техника или графична печатна техника. 

3. Творбите трябва да бъдат придружени от следната информация, описана на задната страна:

- Трите имена на автора

- Заглавие на произведението и година на създаване

- Специалност, клас, преподавател

- Цена на произведението

4. Произведенията трябва да бъдат рамкирани или във вид, който позволява окачване в изложба

Краен срок: 1 април 2022 г. Готовите произведения се предават на учителите по специални предмети на ученика

Жури: Художествена комисия от преподаватели по специални предмети в НХГ "Цанко Лавренов"

Награди: Ще бъдат връчени три награди, осигурени от НХГ "Цанко Лавренов"

Описание на конкурс „Хълмовете на Пловдив“. Всеки ученик от НХГ "Цанко Лавренов" може да се включи в конкурса с пейзажи, вдъхновени от хълмовете на град Пловдив. Пловдивските хълмове са едновременно геоложки феномен, природна забележителност, културни символи и чудесни места за отдих и спорт, които придават неповторим облик и атмосфера на града. По тепетата са запазени много археологически обекти и са ситуирани паметници и монументи. Шестте сиенитни хълма, известни и като пловдивските тепета, представляват геоморфоложки образувания, изградени от магмени скали, дълбоко застинали в земните недра преди повече от 70 млн. г. през Ларамийската нагъвателна фаза. 

1. Трихълмието е изградено от Таксим тепе, Джамбаз тепе и Небет тепе, които формират архитектурно-историческия резерват "Старинен Пловдив".

1.1. Таксим тепе се намира в най-югозападната част на Трихълмието. Името му произлиза от думата таксим (на арабски означава „разпределяне“), което упоменава мястото като разпределително за древния град. Тук са се събирали водите на някогашния римски акведукт и после са ги отправяли в различни посоки из Трихълмието. През първата половина на Османското владичество го наричали Сарай тепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци или жилища. През годините на българското Възраждане е известно и като Кесяково тепе по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха на тепето. Според едно от преданията първоначално тепето е наричано Евмолпиев връх, на името на тракийския цар Евмолп. Той пръв построил двореца си на него. В римско време три самостоятелни водопровода доставят вода в кастелиума (разпределителен резервоар), който се предполага, че се е намирал над днешния тунел. Оттук водата се е спускала към фонтаните, обществените и частните сгради на древния Филипопол. На тепето са построени едни от най-красивите и емблематични къщи в Пловдив (къща-музей „Христо Г. Данов“, старинните къщи на: Генко Митов, Константин Хаджикалчев, Стоян Стайнов и Андрей Георгиади), катедрален храм „Свето Успение Богородично“, храм „Свети Николай“. 

1.2. Джамбаз тепе е в най-югоизточната част на Трихълмието. „Джамбаз тепе“ на турски означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни в древността по стръмните му скали от югоизток. Смята се, че в древността на хълма се издигал храмът на Аполон – бог на слънцето и музиката. Основите на храма „Свети Димитър“ на хълма са положени във времето на Иван Асен II, след битката при Клокотница през 1230 г. През 1780 г. на хълма е построена първата учебна сграда в Пловдив - централното гръцко училище. На терасите на тепето се намират известни архитектурни постройки: храм „Свети Димитър Солунски“, храм „Света Петка Стара“, къщата на Георги Мавриди, Джаковата къща и световноизвестният Античен театър.

1.3. Небет тепет е археологическият комплекс, признат за паметник на културата от национално значение. В него са разкрити останки от първото праисторическо селище, което датира от каменно-медната епоха (IV-III хил. пр.н.е.). Името Небет произлиза от турските думи „невбет“, т.е. „стража“ и „тепе“ – „хълм“. Предполага се, че през античността на хълма е бил разположен гарнизонът, който охранявал античния град. Друго наименование на хълма е „Музеев хълм“, като това име е свързано с най-даровития ученик на Орфей – тракиеца Музей. В по-късни времена се използва и името Евмолпия, с което античните автори са наричали Пловдив.

Предполага се съществуването на няколко праисторически селища в Пловдив, като най-старото и най-значимото е това, разположено върху Небет тепе. Първоначално селището възниква в естествено укрепеното и защитено място на предната част на северния хълм. Постепенно то се разширява и към останалите хълмове. По това време градът е бил населяван от тракийското племе беси. През 342 г. пр.н.е. Филип Македонски превзема тракийското селище на Небет тепе и го прекръства на Филипопол. През периода на елинизма градът се разраства в източна посока, предимно в пределите на Трихълмието и тяхното подножие.

Комплексът „Небет тепе” продължава да играе важна роля като елемент от укрепленията на града до XIV век с множество допълнения и подобрения по време на Античността и Средновековието. При разчистване на Небет тепе са открити останки от крепости стени и кули, а също и от други постройки. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.

На тепето се намират: храм „Света Неделя“, храм „Св. св. Константин и Елена“, храм „Свети Кеворк“, Етнографския музей, Историческия музей, Градска художествена галерия, Балабановата къща и къщите на: Хиндлиян, Артин Гидиков, хаджи Драган Калофереца, д-р Димитър Бирдас, д-р Стоян Чомаков, Верен Стамболян и Недкович. Тук е една от главните забележителности на Пловдив - „Хисар Капия“.

2. Младежкият хълм е най-висок. Надморската му височина е 307 м. Хълмът се намира в западната част на града. Хълмът има най-много известни имена сред пловдивските тепета. В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. Той е наричан още Джендем тепе (на турски: адски хълм/далечния хълм) или Джендема, поради тогавашната отдалеченост от центъра на града. През османския период е именуван Джин тепе – Хълм на духовете, постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и Чигдем тепе – Хълм на минзухарите. В древността на хълма се е намирало тракийско светилище – храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади. Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до Късната Античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Младежкият хълм има богат специфичен растителен и животински свят. На хълма се срещата два вида растения, включени в Червената книга на България, и седем вида редки растения, ендемични за района. Сред тях са четинестата звъника, чашкомехурчестото сграбиче и румелийската жълтуга. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниевата айважива, стълбчатото паче гнездо, дребноцветният живовлек и тракийският равнец. Тук растат средиземноморските видове халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков. Установени са 79 вида птици. Три от тях са включени в Червената книга на България, а 44 вида са от европейско природозащитно значение. В подножието на хълма се намират: Детската железница и възстановка на част от римския акведукт. 

3. Сахат тепе има надморска височина 210,7 m. Разположено е в централната част на града и е с височина около 46 m на терена на града. Официално се нарича Данов хълм в чест на българския възрожденец Христо Г. Данов. Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера. Името му на турски означава Часовников хълм заради Часовниковата кула, издигната през 16 век на върха му. Тя е една от най-старите в Източна Европа и представлява каменна призма с височина 17,5 m. В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименуван Часовия хълм. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през 1812 г. (според арабския надпис над входа). Кулата е използвана за пожарникарски наблюдателен пост в периода между двете световни войни. Хълмът има добра инфраструктура, което е причина и за по-малкия брой местни растителни и животински видове. На южния връх се намира радиорелейна телевизионна станция, построена на 18.01.1956 г.

4. Бунарджик (или Бунарджика) е второто по височина от шестте тепета. Намира се на запад от централната част на града. Официалното му име е Хълм на освободителите, а друго популярно наименование е Альоша.

В римско време е известен като „Хълма на Херкулес“, където се намирала голяма статуя на митичния герой. Произходът на наименованието Бунарджика е от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните водоизточници. Римският акведукт, по който в античните времена Филипопол се е снабдявал с питейна вода от Марково, e опасвал склоновете на Младежкия хълм и Бунарджика. От тях водата се е подавала до Сахат тепе и Небет тепе. През 1881 г. е издигнат Руският паметник. В подножието на тепето се е намирал и главният резервоар на водите в града. По-късно е построен и Летният театър в подножието на хълма. С посещението на Юрий Гагарин през 1961 г. в града се поставя началото на алеята на космонавтите.

На хълма и в основите му се намират няколко паметници - 15 метров паметник на Съветската армия, известен като „Альоша“, паметник на Васил Левски, паметник на Александър II и загиналите в Руско-турската освободителна война. В основите на хълма се намират - Летният театър, църква „Свети апостоли Петър и Павел“ и фонтаните при езерото с мечката.

Материалът е описателен и фактологичен.

Екипът на НХГ "Цанко Лавренов" пожелава успех на участниците!